Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“
извършващи атаките. В последните години действията на кибер престъпниците са далеч поизтънчени, поради придобитите значителни ресурси и капацитет, усъвършенстване на
организационните и „бизнес“ структури, разпределението на роли и взаимодействието
между криминални мрежи.
Съвременните атаки през интернет са комплексни, организирани и използват широк
спектър от наречените „съвременни упорити заплахи“ 4, с продължителен скрит период. Те
често са насочени към високо стойностни, но недобре защитени цели и могат лесно да
ескалират от кибер инцидент в кибер криза. Източник на заплаха от особено голям мащаб са
държави с тоталитарни режими и такива с неукрепнала демократична система, с доктрина за
водене на информационни, кибер и хибридни войни. Тези държави, както и различни недържавни (или терористични) групировки, развиват специализирани способности за кибер
тероризъм и водене на кибер войни чрез прилагане на целия набор от методи,
въздействащи върху комуникационните и информационните системи за нарушаване на
физическата, персоналната, информационната и комуникационната сигурност. Използват се
всякакви средства, като сложността и обхвата на въздействието може да засегне всички сфери
на обществото и се превърне в хибридна война срещу държава или група от държави5.
Тук попадат и заплахите, свързани с тенденцията на разпространение и засилване на
радикализацията и на тероризма в глобален план, като кибер пространството се превърна
във важна арена и източник на конкретни рискове за сигурността на гражданите, бизнеса и
държавата. Интернет се използва като основен канал за манипулирана информация и
пропаганда, създаване на психоза, привличане на последователи, терористи и подпомагане
на терористични организации6.
Най-уязвимо звено в кибер сигурността продължава да е човекът. Небрежност,
незнание или недоброжелателност могат да доведат до изтичане и злоупотреба с
чувствителна информация, фирмени и държавни тайни, лични данни. Липсата или непълното
реализиране и спазване на фирмени и организационни политики и адекватни мерки за
информационна сигурност са основното улеснение за кибер престъпниците.
Кибер сигурността е състояние на кибер пространството определяно от нивото на
конфиденциалност, интегритет, достъпност, автентичност и отказоустойчивост на
информационните ресурси, системи и услуги.7 Кибер сигурността се основава на ефективно
изграждане и поддръжка на активни и превантивни мерки.
Координираното развитие на способностите на обществото чрез ангажиране на всички
заинтересовани лица с цел противопоставяне на преднамерени или непреднамерени
заплахи, адекватна реакция, овладяване и възстановяването от тях е ново ниво на зрялост,
известно като кибер устойчивост, или „жилавост“ (resilience)8. Високата кибер устойчивост
подготвя обществото за „неизвестните неизвестни“ и включва защита и ограничаване на
вредните последствия от разрушителни въздействия, максимално запазване и
функциониране на жизнено важните дейности и услуги, и своевременно възстановяване.
Постигането ѝ изисква сигурност и надеждност на всички компоненти и активи на кибер
пространството, или на цялата дигитална екосистема, на която разчитаме: информация,
технологии, хора и съоръжения, както и специфични изисквания към дизайна и реализацията
на комуникационните канали, системи и услуги, надеждната им свързаност и оперативна
съвместимост. Устойчивостта се постига чрез системни и координирани действия и мерки за
4
Advanced Persistent Threats (APT)
Стратегия на НАТО за противодействие на хибридния модел на водене на война (01.12.2015г)
6
Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма (2015-2025г), МС, 30 декември 2015г.
7
По-пълно определение в Речника (Приложение 3)
8
CERT-RMM: Resilience Management Model 2016 (http://www.cert.org/resilience/products-services/certrmm/) , също и в Речника (Приложение 3)
5
ВЕРСИЯ: 16rh583pr
стр. 7 от 57