Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“
повишаване на нивото на всички компоненти и участници. За да могат гражданите и бизнесът
да се възползват пълно от предимствата на глобалния дигитален свят и единния цифров
(дигитален) пазар, кибер пространството трябва да е надеждно и сигурно, устойчиво на
всякакви деструктивни въздействия.
1.2 Предизвикателства, рискове и възможности
България е част от глобалния процес на повишаващата се дигитална зависимост и
тенденцията на нарастване, усложняване и все по-трудно предсказване на заплахите в кибер
пространството. Необратимото пренасяне на основни дейности на българското обществото,
бизнеса и държавните функции в кибер пространството поставя редица предизвикателства и
необходимост от неотложни действия:
Необходимост от обща визия за стратегическо развитие и постигане на кибер устойчивост
на цялото общество , национална стратегия и политики за кибер сигурност и устойчивост ;
Обединяване на капацитета и способностите, с включване на всички заинтересовани
страни (държавни органи, бизнес, академични и неправителствени организации),
идентифициране и развитие на способности за справяне с новите тенденции и заплахи;
Осигуряване на необходимите организационни, технически, финансови и човешки
ресурси и механизми за действия по наблюдение на състоянието на комуникационните и
информационни системи и на кибер пространството, реакция и намаляване на
въздействието от кибер заплахи и кибер атаки, както и възстановяването от тях;
Периодичен преглед и оценка на рисковете и заплахите и подобряване на
координираните мерки за защита;
Усъвършенстване на правната рамка и регулаторните механизми за реализация на
стратегията и националните политики;
Балансиран подход между запазване на свободата и открития характер в интернет и
кибер пространството и гарантиране на надеждност и сигурност за граждани и бизнес глобално предизвикателство, което изисква сътрудничество със съответните
международни партньори и организации;
Определяне на ясни и адаптирани към динамиката на заплахите в кибер пространството
ангажименти на стопаните и операторите на критична инфраструктура, както и на
доставчиците на интернет услуги и свързаност към сигурността на крайния клиент;
Компенсиране на относителното изоставане от държавите в НАТО и ЕС в дейностите по
кибер сигурността, постигане на базово ниво на кибер сигурност и поетапно ускорено
развитие до кибер устойчивост на цялото общество и пълноценно интегриране в общата
система на ЕС и НАТО.
Електронните услуги са широка и все по-пълно навлизаща форма за държавно
управление, икономическо и обществено развитие. Редица дейности в държавата от
публичния и публично-частния сектор добавиха „е-“ пред услугите си: „е-управление“ и „еправителство“, „е-търговия“ и „е-бизнес“, „е-здравеопазване“, „е-банкиране“, подготвяме се
за електронно гласуване като част от „е-демокрацията“.
Те постепенно изместват
традиционните форми и услуги, като нарастваща част от тях вече нямат „класическа“
алтернатива9. Предизвикателствата са не само за техническата защита и надеждност, но и в
процеса на внедряване, изграждането на доверие и култура на ползване, както и на
своевременно докладване на инциденти и проблеми.
9
Актуализирана национална програма Цифрова България (2016 – 2020)
ВЕРСИЯ: 16rh583pr
стр. 8 от 57