Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“ извършващи атаките. В последните години действията на кибер престъпниците са далеч поизтънчени, поради придобитите значителни ресурси и капацитет, усъвършенстване на организационните и „бизнес“ структури, разпределението на роли и взаимодействието между криминални мрежи. Съвременните атаки през интернет са комплексни, организирани и използват широк спектър от наречените „съвременни упорити заплахи“ 4, с продължителен скрит период. Те често са насочени към високо стойностни, но недобре защитени цели и могат лесно да ескалират от кибер инцидент в кибер криза. Източник на заплаха от особено голям мащаб са държави с тоталитарни режими и такива с неукрепнала демократична система, с доктрина за водене на информационни, кибер и хибридни войни. Тези държави, както и различни недържавни (или терористични) групировки, развиват специализирани способности за кибер тероризъм и водене на кибер войни чрез прилагане на целия набор от методи, въздействащи върху комуникационните и информационните системи за нарушаване на физическата, персоналната, информационната и комуникационната сигурност. Използват се всякакви средства, като сложността и обхвата на въздействието може да засегне всички сфери на обществото и се превърне в хибридна война срещу държава или група от държави5. Тук попадат и заплахите, свързани с тенденцията на разпространение и засилване на радикализацията и на тероризма в глобален план, като кибер пространството се превърна във важна арена и източник на конкретни рискове за сигурността на гражданите, бизнеса и държавата. Интернет се използва като основен канал за манипулирана информация и пропаганда, създаване на психоза, привличане на последователи, терористи и подпомагане на терористични организации6. Най-уязвимо звено в кибер сигурността продължава да е човекът. Небрежност, незнание или недоброжелателност могат да доведат до изтичане и злоупотреба с чувствителна информация, фирмени и държавни тайни, лични данни. Липсата или непълното реализиране и спазване на фирмени и организационни политики и адекватни мерки за информационна сигурност са основното улеснение за кибер престъпниците. Кибер сигурността е състояние на кибер пространството определяно от нивото на конфиденциалност, интегритет, достъпност, автентичност и отказоустойчивост на информационните ресурси, системи и услуги.7 Кибер сигурността се основава на ефективно изграждане и поддръжка на активни и превантивни мерки. Координираното развитие на способностите на обществото чрез ангажиране на всички заинтересовани лица с цел противопоставяне на преднамерени или непреднамерени заплахи, адекватна реакция, овладяване и възстановяването от тях е ново ниво на зрялост, известно като кибер устойчивост, или „жилавост“ (resilience)8. Високата кибер устойчивост подготвя обществото за „неизвестните неизвестни“ и включва защита и ограничаване на вредните последствия от разрушителни въздействия, максимално запазване и функциониране на жизнено важните дейности и услуги, и своевременно възстановяване. Постигането ѝ изисква сигурност и надеждност на всички компоненти и активи на кибер пространството, или на цялата дигитална екосистема, на която разчитаме: информация, технологии, хора и съоръжения, както и специфични изисквания към дизайна и реализацията на комуникационните канали, системи и услуги, надеждната им свързаност и оперативна съвместимост. Устойчивостта се постига чрез системни и координирани действия и мерки за 4 Advanced Persistent Threats (APT) Стратегия на НАТО за противодействие на хибридния модел на водене на война (01.12.2015г) 6 Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма (2015-2025г), МС, 30 декември 2015г. 7 По-пълно определение в Речника (Приложение 3) 8 CERT-RMM: Resilience Management Model 2016 (http://www.cert.org/resilience/products-services/certrmm/) , също и в Речника (Приложение 3) 5 ВЕРСИЯ: 16rh583pr стр. 7 от 57