Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“
нерегламентирано проникване да манипулират или извличат данни и информация. Начините
за откриване или блокиране на тези възможности не са традиционни и изискват нова култура
на взаимодействие между участниците в кибер пространството.
Съвременната икономика на знанието не само зависи, но и се развива все поперспективно в нови направления свързани с интензивното използване на информационните
технологии, софтуерни системи за управление, както и на ефективни процеси, базирани на
дигиталните инфраструктури. Веригите за доставки (или веригите за създаване на стойност)
работят чрез информационните си системи и през интернет. Така към бизнес рисковете се
добавят нови, кибер рискове с ключово значение, игнорирането на които може да доведе до
катастрофални резултати.
Кибер атаките са директна заплаха за сигурността на гражданите и функциониране на
държавата, икономиката, обществото, науката и образованието. Те могат да бъдат извършени
от разстояние, с прости и ефективни механизми и минимални ресурси, да причинят
значителни поражения с нанасяне на материални и дори човешки загуби. Кибер атаките
нямат национални, културни или юридически граници. Рисковете и заплахите в кибер
пространството са трудни за дефиниране поради сложността за определяне на източника на
въздействие, целите и мотивите, бързото ескалиране на заплахата и трудно предвидимите
перспективи за развитие, сложността и интензивността на съвременните комуникационни и
информационни процеси, динамиката на логическите и физическите връзки и
неопределеността на процесите. Сред най-сериозните деструктивни въздействия са тези от
хибриден характер - комбинация от кибер атака и физическа атака, кибер атака целяща
критичен кинетичен процес, кибер атака по време на природно бедствие или неизправност в
критични системи. Еднакво засегнати от случайни кибер инциденти или целенасочени кибер
атаки са публичният и частният сектор, както и цялото общество в Република България.
Кибер атаките с най-голям потенциал за нанасяне на значителни щети са срещу
различни критични инфраструктури (КИ) и уязвимости на техните системи за управление и
комуникация. Нарушение в работата на общата и споделена критична комуникационна и
информационна инфраструктура (ККИИ) оказва изключително въздействие върху
обществото с непредвидими и потенциално катастрофални последици. Свързаността и
зависимостта в кибер пространството позволяват пробивът в сигурността или дефект на една
комуникационна и информационна система от даден сектор да доведе до каскаден ефект и
отказ в други, отново със сериозни възможни последици и вреда на жизненоважни услуги.
Реакцията при такива инциденти налага координирани действия и превантивни мерки за
минимизиране на възможностите за прерастване в кризи, както и за адекватни последващи
действия, които да доведат до своевременното възстановяване на нормалното
функциониране на системите.
Източници на организирани кибер атаки може да са държавни, военни и терористични
организации, индустриален шпионаж, кибер престъпници. Мотивацията варира от
икономически ползи до любопитство или хулиганство, демонстриране на надмощие и др.
Значителна част от кибер атаките са престъпления с цел финансови облаги от различно
естество. Кибер атаки се извършват и с цел тормоз, измама, разпространение на детска
порнография, нарушаване на права на интелектуална собственост. По природа те са
„асиметрични“ – с малки усилия и инвестиции могат да бъдат нанесени огромни поражения,
при това не винаги предсказуеми. Кибер пространството е привлекателно за престъпниците
поради отдалечения достъп, липсата на ефективно правораздаване по отношение на кибер
престъпленията. Улесняващи фактори са анонимността, недостатъчните международни
регулации, неинформираността и небрежността на собствениците на информационни
системи и крайните потребители. Противодействието срещу кибер престъпността се
усложнява от разнообразието на атаки, очаквани поражения и мотивация на хората,
ВЕРСИЯ: 16rh583pr
стр. 6 от 57