електронна среда. Бурно развитие се наблюдава в електронната търговия, банковите разплащания,
застрахователното дело. Нарастването на цифровизацията и свързаността увеличават рисковете за
обществото. Пандемията направи социалните и икономическите норми на поведение още по –
зависими от сигурното и надеждно киберпространство.
Еднакво засегнати от случайни киберинциденти или целенасочени кибератаки са
публичният и частният сектор, както и цялото общество. По своята природа кибератаките са
„асиметрични“ – с малки усилия и инвестиции могат да бъдат нанесени огромни поражения.
Атаките, осъществявани през интернет са комплексни, организирани и използват широк спектър
от така наречените „съвременни упорити заплахи“13, с продължителен скрит период и
потенциал да прераснат в национална криза, предизвикана от намеса в киберпространството.
Кибератаките срещу критични инфраструктури (КИ) и уязвимости на техните системи
за управление и комуникация са с най-голям потенциал за нанасяне на значително увреждащо
въздействие. Нарушение в работата на общата и споделена критична комуникационно информационна инфраструктура (ККИИ) оказва изключително въздействие върху обществото
с непредвидими и потенциално катастрофални последици. Свързаността и зависимостта в
киберпространството позволяват пробивът в сигурността или дефектът на една комуникационна и
информационна система от даден сектор да доведат до каскаден ефект в други сектори със
сериозни възможни последици, включително и до невъзможност за предоставяне на
жизненоважни услуги. Реакцията при мащабни инциденти налага координирани действия и
превантивни мерки за минимизиране възможностите за прерастване в кризи, както и за адекватни
последващи действия за своевременното възстановяване на нормалното функциониране на
системите.
Значителна част от кибератаките са злонамерени действия, извършени за получаване на
финансови облаги. Киберпрестъпления се извършват и с цел тормоз, измама, разпространение на
детска порнография, нарушаване правата на интелектуалната собственост. Изнудването остава
широко разпространено, като нанася значителни щети или причинява големи вредни последици на
потърпевшите. Противодействието срещу киберпрестъпността се усложнява от нарастващия
брой и разнообразието на атаките, от пораженията и мотивация на хората, извършващи тези атаки.
Източници на организирани кибератаки може да са държавни, военни и терористични
организации, лица и структури, извършващи индустриален шпионаж, трансгранични мрежи и
организирани престъпни групи. Източник на растяща заплаха от особено голям мащаб са
държавно–спонсорирани актьори - държави с тоталитарни режими и такива с неукрепнала
демократична система, с доктрина за водене на информационни, кибер и хибридни войни. Тези
държави, както и различни не-държавни или терористични групировки, развиват специализирани
способности за кибертероризъм и водене на кибервойни чрез прилагане на целия набор от
методи, въздействащи върху комуникационните и информационните системи за нарушаване на
физическата, персоналната, информационната и комуникационната сигурност. Сред найсериозните деструктивни въздействия са тези от хибриден характер. Пулсиращи, краткотрайни, но
много интензивни атаки към много цели едновременно, както и сложността и обхвата на
въздействието могат да засегнат всички сфери на обществото и да се превърнат в хибридна война
срещу държ��ва или група от държави. С деструктивен характер са и заплахите, свързани с
тенденцията на разпространение и засилване на радикализацията и на тероризма в глобален
план, като киберпространството се превърна във важна арена и източник на рискове за
сигурността на гражданите, бизнеса и държавата. Интернет се използва като основен канал за
манипулирана информация и пропаганда, създаване на психоза, привличане на последователи,
терористи и подпомагане на терористични организации.
Координираното развитие на капацитета и способностите на обществото чрез ангажиране
на всички заинтересовани страни гарантира достигане на ново ниво на зрялост в
13 Advanced Persistent Threats (APT)
8