по мрежова и информационна сигурност и техните отговорности, регламентиран е общият ред за оперативно взаимодействие между съответните институции и специализираните структури. Регламентирани са и задълженията на административните органи; лицата, осъществяващи публични функции; организациите, предоставящи обществени услуги; операторите на съществени услуги; доставчиците на цифрови услуги по отношение на изискванията за киберсигурност и уведомяване при киберинциденти. С Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност са регламентирани минималните мерки за управление на мрежовата и информационна сигурност, мерките за защита и устойчивост. Въведени са правила за извършване на проверки за съответствие с изискванията за мрежова и информационна сигурност; определен е реда за водене, съхраняване и достъп до регистъра на съществените услуги и са стандартизирани формите за уведомленията за инциденти, формата за обобщена статистическа информация за инциденти, и е уеднаквена таксономията и приоритизацията в тази област. С приемането на Закона за киберсигурност и свързаните с него нормативни актове и осъщественото институционално изграждане бе постигнат сериозен напредък, който даде тласък за изпълнение на мерките, заложени в Стратегията. Хоризонталната политиката за киберсигурност е нова област на управление и реализирането й изисква не само значителни средства за създаване на капацитети и способности на държавата, бизнеса и обществото, но и формиране на изцяло нова култура на киберхигиена. В този контекст се отчита известно забавяне при изпълнение на част от мерките, предвидени в Националната стратегия за киберсигурност. В периода на изпълнение на Стратегията се отчита четирикратно увеличаване на броя постъпили сигнали за извършени компютърни престъпления. Констатира се усложняване на киберкартината в страната, което се потвърждава и от увеличението с 45 % на броя на получените сигнали за киберинциденти за тригодишен период, като тези с висок приоритет нарастват с 29 %. 5 Значителен обществен резонанс предизвикаха киберинциденти с прекъсване на услугите на Търговския регистър през м. август 2018 г., както и кибератаката срещу информационната система на НАП през м. юли 2019 г. В последната година два фактора оказват съществено влияние върху картината на застрашеност в киберпространството - въздействието на пандемията COVID - 19 и нарастващите възможности на извършителите на киберзаплахи. Наблюдаваните съществени промени през 2019 и 2020 г. в киберкартината на заплахите и рисковете за киберсигурността в национален и общоевропейски план (вкл. масирани кибератаки и връзка между кибератаки, хибридни заплахи и тероризъм, опити за намеса в демократични процеси и пряко в избори) налагат съответни промени в Националната стратегия за киберсигурност “Киберустойчива България 2020”. Актуализацията на Стратегията се налага и с оглед ускореното развитие на процеса на цифрова трансформация, както и от съображения, свързани с изтичането на срока на Програмата за управление на правителството. Внасянето на промени в Стратегията е съобразено с приетата Стратегия на ЕС за Съюза на сигурност 6 с обхват 2020—2025 г. в която на базата на анализ на заплахите се посочват четири взаимосвързани стратегически приоритета. На първо място е изведено изграждането на способности и капацитет за осигуряване на среда на сигурност, подготвена за бъдещето, като в сферата на киберсигурнотта е подчертана необходимостта от подход, който обхваща цялото общество и при който институциите, агенциите и органите на ЕС, държавите членки, промишлеността, академичните среди и физическите лица отдават на киберсигурността дължимия приоритет. Констатирано е, че правната рамка за защита и устойчивостта на критичните инфраструктури 7 не е в синхрон с променящите се рискове и са необходими адекватни мерки за нейната защита и устойчивост, които адресират както 5 Статистически данна за периода 2018-2020 г.на НЕРИКС – ДАЕУ 6 СЪОБЩЕНИЕ на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност - COM(2020) 605 final 24.07.2020 7 Директива (ЕС) 2016/1148 относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (ОВ L 194, 19.7.2016 г.); Директива 2008/114/ЕО на Съвета относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита. 5