Ако не си част от решението, значи си част от проблема Интернет1 В Република България се провежда единна национална политика за киберсигурност, която разглежда системата за киберсигурност, като част от системата за защита на националната сигурност. Киберсигурността се определя като състояние на обществото и държавата, при което чрез прилагане на комплекс от мерки и действия киберпространството е защитено от заплахи, свързани с неговите независими мрежи и информационна инфраструктура или които могат да нарушат работата им. Страната ни участва активно във формирането и осъществяването на политиките за киберсигурност в рамките на ЕС и НАТО и се стреми към постигане на киберустойчивост на цялото общество и държава. Приета бе и се изпълнява Национална стратегия за киберсигурност “Киберустойчива България 2020”2, основополагащ документ за единно формиране, планиране, осъществяване, координиране и контрол на политиката в областта на киберсигурността, провеждана от държавните институции в сътрудничество с бизнеса, гражданите и техните организации. Националната стратегия е синхронизирана със Стратегията на ЕС за киберсигурност от 2013 г., и е съобразена с изискванията на Директивата на ЕС3 за мрежова и информационна сигурност. Постигната е висока степен на съгласуваност и приемственост между двата документа, отнасящи се до националното и европейското равнище на сигурност. В изпълнение на Директивата, Националната стратегия бе изпратена на Европейската комисия и на страните-членки, като Комисията е дала положителна оценка за съответствие. Документът е предоставен и на всички партньорски държави от НАТО. Националната стратегия за киберсигурност изразява колективния ангажимент и отговорност на всички заинтересовани страни и волята на Правителството на Република България да гарантира отворено, безопасно и сигурно киберпространство. В Програмата за управление на правителството за периода 2017 – 2021 г. са включени мерки за изпълнение на ключови приоритетите в областта на обществения ред, сигурността и отбраната. Разписани са дейности за реализиране на Националната стратегия за киберсигурност; дейности за минимизиране на рисковете и неутрализиране на опасностите за националната сигурност; за развитие на способностите в сферата на отбраната за противодействие на кибератаки и хибридно въздействие. През периода 2017-2019 г. са разработени и приети основните нормативни актове 4, с които е създадена правната и регулаторната рамка за киберсигурност. Със закон са определени организацията и управлението на системата за киберсигурност, установен е механизмът за координирани действия на политическо и стратегическо ниво, посочени са компетентните органи 1 “If you are not part of the solution, you must be part of the problem” - приписва се в различни варианти на различни автори, основно на Eldridge Clever (1969); вкл. и като Африканска поговорка 2 Приета с Решение на Министерски съвет №583/18.07.2016 г. 3 Директива (eс) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза 4 Закон за киберсигурност, Обн. ДВ. бр.94 от 13 Ноември 2018г.; Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, Обн. ДВ. бр.59 от 26 Юли 2019г. 4