нови участници, включително на регионално и международно ниво. За развитието на НКОМКС активно се ангажират бизнес, академични и неправителствени организации чрез установяване и развитие на ефективен модел на ПЧП. Принципите за проектиране и развитие на НКОМКС и изискванията към организациите и центровете за мониторинг се определят от Съвета по киберсигурност в съответствие с развитието на модела и архитектурата на Националната система за киберсигурност и изискванията за оперативна съвместимост. Изискванията за обмен на информация, за техническа и киберзащита на НКОМКС се осъществяват по разработени правила, протоколи и нива на поверителност, които отчитат и изискванията за класифицирана информация със съдействието на държавните регулаторни органи36. Съответните изисквания и нива за достъп се регламентират и прилагат за организациите и лицата от страна на всички участници и при спазване на принципа „необходимо е да се знае“37. Този принцип се развива съобразно новите принципи за споделяне - „нужно е да се сподели“38 и „отговорност да се сподели“39 за постигане на отворен характер на мрежата НКОМКС и ефективно включване на всички участници(публични и частни организации) за постигане на киберустойчивост на национално ниво. 3.1.3. Национален координатор по киберсигурност Функциите на Националния координатор по киберсигурността (НККС) се определят със закон . Той осигурява връзката между двете нива на Системата за киберсигурност стратегическото ръководство и системата за координация на оперативно ниво, както и връзката с Националната система за управление при кризи. Националният координатор участва при изграждането и развитието на НКОМКС и осигуряването на нейната надеждност, сигурност и устойчивост и в създаването и развитието на НКСЦ, като обособена структура в Националния ситуационен център41. За окомплектоване на Националния киберситуационен център с необходимите човешки ресурси се коман��ироват компетентни служители от министерства и ведомства по реда на Закона за държавния служител или по реда на специалните закони. 40 3.1.4. Национална система за управление при киберкризи Управлението при кризи е съществен елемент от дейностите по защита на националната сигурност. Положение на криза се обявява, съответно отменя, с решение на Министерския съвет. Управлението при кризи се осъществява от Министерския съвет чрез Националната система за управление при кризи, която включва национален, ведомствени и областни ситуационни центрове. Това са структури, осъществяващи събиране, анализиране и незабавно докладване на постъпила информация във връзка с предотвратяване и/или ограничаване на кризи, както и за координиране на мерките и действията за реакция, овладяване и преодоляване на кризата. Националната система за управление при киберкризи е част от Националната система за управление при кризи42 и включва: ангажиране на мрежата НКОМКС, с участващите в нея организации, центрове и екипи за реакция; Националния координатор по киберсигурността и 36 ДКСИ (Държавна Комисия за Класифицирана Информация), ДАНС (Държавна Агенция за Национална Сигурност), и други специализирани органи 37 Need-to-know – нужно е да се знае, обоснована необходимост за достъп до конкретна информация, независимо от общото разрешение за достъп 38 Need-to-share – източникът на информация определя нуждата и адресатите на споделяне на информация (например: за да получиш помощ, трябва да споделиш нужната информация) 39 Responsibility to share (provide) 40 Закон за киберсигурност ДВ бр. 94/2018, в сила от 17.11.2018 г. 41 Функциите на НСЦ са определени в глава трета на Закона за управление и функциониране на системата за защита на НС ДВ бр. 61/2015, в сила от 01.11.2015 г. 42 Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (ЗУФСЗНС), 2015 г. 22