Гъвкавата и отворена архитектура на модела осигурява поетапно развитие и добавяне на способности и структури за постигане на национална киберустойчивост (Фаза 2 и 3). Общият модел на Националната система за киберсигурност е представен на Фигура 2. Фигура 2. Модел на националната система за киберсигурност 3.1.2. Оперативна координация По силата на ЗУФСЗНС, Секретариатът на Съвета по сигурността е Национален ситуационен център от Националната система за управление при кризи. Националният ситуационен център подпомага Министерския съвет при ръководството и координацията на действията по превенция, реакция, управление и овладяване на кризи; взаимодействието и координацията с органите на Европейския съюз, НАТО и други държави, както и осигурява защитена система за обмен на информация и непрекъснат обмен на информация за анализ и оценка на риска. За постигане на Цел 2 и Цел 3 и за координация на оперативно ниво се създава организационна мрежа - Национална координационно-организационна мрежа за киберсигурност (НКОМКС) със съответна техническа платформа, както и Национален киберситуационен център (НКСЦ) в рамките на Националния ситуационен център със следните основни функции:  Мониторинг на националната киберкартина - състояние на киберпространството в държавата, обобщена информация и индикация за статуса и безпроблемното функциониране на комуникационните и информационни системи (включително електронните съобщителни системи, преносните мрежи, националната и международната информационна свързаност). За целта се определя стандартизиран протокол и многостепенен код на състоянията (съгласуван с установените кодове за кризи, както и с 19