процедури за мониторинг на общото състояние на киберпространството, взаимодействие и
ефективно използване на техническия капацитет за превенция, координиран отговор и
възстановяване, анализ на тенденциите и създаване на способности за активно и ефикасно
противодействие.
Приоритети и насоки за действие
3.1.1. Стратегическо ниво - политики, стратегии и планове
Основната нормативна уредба за изграждане и функциониране на Националната система за
киберсигурност е Законът за управление и функциониране на системата за защита на
националната сигурност(ЗУФСЗНС), Законът за киберсигурност(ЗКС), правните актовете на
ЕС, задължителни или правнообвързващи за държавите-членки 25, както и международните
ангажименти на Република България, поети с влезли в сила международни договори, по които
Република България е страна в НАТО, ООН и др. организации. Определени аспекти са
регламентирани и в други закони - Закон за електронните съобщения, Закон за електронното
управление, Закон за електронната идентификация, Закон за Държавна агенция „Национална
сигурност“ (ДАНС), Закон за защита на класифицираната информация, Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, и др., както и в подзаконови актове, приети за
тяхното изпълнение.
Формирането на единна политика за киберсигурност е отговорност на Народното събрание,
Министерския съвет и Президента на републиката. Функциите и отговорностите по
киберсигурността са разпределени между висшите държавни органи както следва:
Народното събрание на Република България осигурява приемането на закони и други
актове, свързани с киберсигурността и упражнява парламентарен контрол.
Президентът, в качеството му на Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на
Република България, получава цялостна информация за състоянието и развитието на
Националната система за киберсигурност, а при въвеждане на „извънредно положение“, „военно
положение“ или „положение на война“ ръководи дейностите по осигуряване на киберустойчивост
на държавното и военното управление.
Управлението на Националната система за киберсигурност се осъществява от
Министерския съвет в съответствие с Конституцията, законите и подзаконовите нормативни
актове и при съобразяване с целите и приоритетите, посочени в приети стратегически документи.
Министерският съвет приема и периодично актуализира Националната стратегия за
киберсигурност. В Програмата за управление на Правителството на Република България за
периода 2017-2021 г.26, в секторните програми и плановете на компетентните административни
органи и техните администрации са отразени съответните цели, насоките и очакваните резултати
от създаването и развитието на Националната система за киберсигурност. За реализацията на
Стратегията, Министерският съвет приема Пътна карта и План за изпълнение 27 и следи за
постигане на приоритетите и целите, както и за осигуряване на необходимите ресурси за
изпълнение на заложените дейности. Министерският съвет в своите дългосрочни програмни
документи28 определя краен срок за изграждане на напълно завършена интегрирана национална
екосистема за киберсигурност.
Съветът по сигурността29 към Министерския съвет анализира състоянието на системата за
защита на националната сигурност, изготвя оценки и предлага решения и действия, по отношение
25
26
27
28
Съгласно Договора за функциониране на Европейския съюз - чл. 288 и следващи
Приета с Решение № 447 на Министерския съвет от 09.08.2017 г.
Мярка 162 от Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 г.
Визия, цели и приоритети на националната програма за развитие България 2030 и определяне на водещи ведомства за
детайлизиране на стратегията по отделните приоритети, одобрени с Решение № 33 на Министерския съвет от 20 януари 2020 г.
29 ЗУФСЗНС, обн. ДВ бр. 61/2015 г., в сила от 01.11.2015 г., изм. с ПЗР на Закона за киберсигурност ДВ, бр. 94 от 2018 г.
17