планирани инвестиции за реформи по Плана за възстановяване и устойчивост, по новите оперативните програми за следващия програмен период 2021-2027 г. Приоритет ще се дава на проекти, които са част от приоритетните вериги на стойността на ЕС. От особена важност са възможностите за съвместен отговор в ЕС чрез програмите „Цифрова Европа“ и „Хоризонт Европа“, както и програмите в Организацията за комуникация и информация на НАТО. 2. Визия „Киберустойчива България“ Цифровите технологии имат огромно значение за прехода към цифровата икономика и общество, като паралелно оказват огромно въздействие за развитието на трудовия пазар, за постигане на напредък в образованието и новите цифрови умения, за подобряване на конкурентоспособността и иновациите, за насърчаване на общото благо и за стимулиране на поуспешното приобщаване на гражданите. Ускоряването на цифровата трансформация е съществен елемент от отговора на ЕС и държавите-членки на икономическата криза, породена от пандемията COVID-19. В тази условия стратегически приоритет в политиката на правителството на Република България е изграждането на модерна и сигурна цифрова инфраструктура, като основа за цифровата трансформация на държавата, бизнеса и обществото. Цифровата свързаност е ядрото на цифровата трансформация, а сигурното киберпространство и доверието са основни фактори за нейното успешно осъществяване. До 2030 г. България трябва да постигне киберустойчивост и да изгради функционираща, надеждна и сигурна цифрова инфраструктура за отключване на пълния потенциал на цифровите технологии за цифрова трансформация на всички ключови сектори. С хоризонт до 2030 Република България ще разполага с напълно завършена национална екосистема за киберустойчивост, интегрирана в системите за киберсигурност на ЕС и НАТО. 2.1. Стратегическа цел Република България провежда единна национална политика за киберсигурност, в съответствие със стратегиите и политиките на Европейския съюз и НАТО. Стратегическата й цел е постигане на киберустойчивост на цялото общество и държава, изразяващо се в ефективна защита и адекватна реакция на кибератаки и киберинциденти, ограничаване на вредните последствия от тях, максимално устойчиво функциониране на жизненоважни дейности и услуги, и своевременно възстановяване до нормалното състояние 17. За постигането на киберустойчивост на национално ниво е необходимо да се премине през три последователни фази за постигането на качествено ново състояние и ниво на зрялост. Трите нива на зрялост на организации, държава и общество - информационна сигурност, киберсигурност и киберустойчивост18 могат да се определят съобразно два основни аспекта:  осигуряване на общоприетата „триада“ в областта на информационната сигурност Конфиденциалност-Интегритет-Наличност (КИН)19;  ниво на познаване на заплахите и съответните рискове – класификация на „известните неизвестни“, използвана също и в областта на националната сигурност20. На Фигура 1. са показани трите нива на познаване на заплахите и рисковете и съответните нива на състоянието на киберсигурност: 17 CERT(US) – Resilience Management Model, ISO 27000, NIST стандарти и др. 18 Eurocontrol: Manual for National ATM Security Oversight (2012) 19 Confidentiality, Integrity, Availability (CIA) 20 Насим Талеб, Черният лебед - https://en.wikipedia.org/wiki/Black_swan_theory; 11