киберпространството – киберустойчивост. То се характеризира със способности за посрещане на неочаквани, преднамерени или непреднамерени заплахи, за адресиране на динамично променящи се рискове, за адекватна реакция, овладяване и възстановяване. Киберустойчивостта изисква обществото да притежава капацитет и готовност за справяне с „неизвестните неизвестни“, ограничаване на вредните последствия, максимално запазване и функциониране на жизненоважните дейности и услуги, и своевременно възстановяване. Постигането ѝ изисква сигурност и надеждност на цялата цифрова екосистема - информация, организация и процеси, технологии, хора и съоръжения, както и специфични изисквания към дизайна и реализацията на комуникационните канали, системите и услугите, надеждната им свързаност и оперативна съвместимост. 1.2 Предизвикателства, заплахи и рискове, възможности на национално ниво България е част от глобалния процес на цифровизация и повишаващата се цифрова зависимост. Осъществява се процес на реформа на държавното управление, икономическото и обществено развитие чрез внедряване на електронните услуги. Изискванията за киберсигурност са от съществено значение за успешното реализиране на електронното управление. Предизвикателствата, освен свързаните с техническата защита и надеждност, са и в изграждането на доверие и култура на ползване, както и в своевременното докладване на инциденти и проблеми. Широкото използване на социалните мрежи и интернет в обществените отношения, добавя и съответните по значимост, мащаб и бързодействие киберзаплахи. Разпространението на фалшиви новини създава смут и паника сред населението, модифицирането на лица, говор и жестове на значими политически фигури, манипулирането на пазарното поведение на потребителите са възможен елемент от хибридна война и предизвикателство, на което се търси отговор. Новите технологии и тенденциите за развитие дават големи възможности на бизнеса, но също така водят и до нови, все още недостатъчно предвидими заплахи и предизвикателства. С развитието на облачните услуги, на Уеб 4.0 технологиите, 5G комуникациите с акцент върху защитата и контрола на личното пространство и данните, все по-богатите мултимедийни форми за комуникация в социалните мрежи, интернет на „нещата “14, системи с изкуствен интелект, преминаването към виртуалните валути, квантовите технологии, ролята на Космоса в киберпространството и др. се очаква да нарастват рисковете от типа „съвременни упорити заплахи“, които могат да въздействат върху критични за обществото ресурси, системи и услуги в Република България. Специфичен елемент в страната е съществуването на голямо многообразие от информационни системи с различно предназначение и функционалности, въвеждани в различни периоди и в различна степен на зрялост спрямо оперативната съвместимост и мрежовата и информационна сигурност(МИС), включително комуникационни и информационни системи, действащи в критични сектори. Киберсигурността е ключов елемент на националната сигурност. Киберпространството се определя като пета област/домейн15 за провеждане на военни операции, операции срещу националните интереси, териториалната цялост, националната сигурност на суверенни държави, срещу правата и свободите на гражданите16. Увеличаването на рисковете и заплахите в 14 IoT - Internet of Things - умни устройства, свързани в интернет 15 В допълнение към земя, море, въздух и космическо пространство. НАТО определи киберпространството като област за провеждане на военни операции 16 NATO - http://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_78170.htm ** NATO Secretary General Jens Stoltenberg at the Cyber Defence Pledge Conference, London, 23.05.2019, https://www.nato.int/cps/en/natohq/opinions_166039.htm 9