Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“
сигурност), национален доверен удостоверител на сървърни сертификати, развитие на
системата за удостоверяване на домейн имената за крайни потребители (DNSSEC)47, и
постоянното им развитие и обновяване съобразно препоръките на международните
интернет организации;
Въвеждане на адекватни завишени изисквания за кибер сигурност към системите и
мрежите за електронното управление48 и надеждно осигуряване на КИН
(конфиденциалност, интегритет, наличност) за информация и документи във
ведомствените мрежи, както по мрежата за оперативна съвместимост, с граждани и
фирми. Поетапно и системно въвеждане на принципите и изискванията за устойчивост
към развитието на системите и при дизайна на нови такива, включително и при
проектиране на нови технологични платформи (като „облачните“); прилагане на модела
„дизайн за сигурност“, включително чрез разработване на софтуер с отворен код и
прилагане на правила за добросъвестно докладване на проблеми със сигурността;
Въвеждане на единна система и унифицирани критерии за оценка на кибер рисковете
по цялата верига на оперативната обвързаност, и преглед на цялостната архитектура и
изисквания за оперативна съвместимост на системите и услугите от гледна точка на
тяхната кибер защита и устойчивост, непрекъснато подобряване на изискванията за
осигуряване на еднакво ниво на кибер сигурност и устойчивост при декларираното
равнопоставено използване в системата на електронното управление на „класически“,
„виртуализирани“, „облачни“, „мобилни“ и други нови технологии49;
Въвеждане на комплекс от мерки за гарантиране и непрекъснато подобряване на
сигурността и надеждността на електронната идентичност на гражданите, като основен
фактор за успешно развитие на електронното управление и в съответствие с приоритетите
на развитие на „Цифрова България“ 50. Осигуряване на защитено и оптимизирано
съвместяване на електронна идентичност (eID) с други компоненти като квалифициран
електронен подпис (КЕП), криптирано и защитено съхраняване на здравна и друга
чувствителна информация, както и съответни изисквания към базираните на тях услуги,
пълна и неподменима отчетност на достъпа до лична информация, повишаване на
културата за използването им от всички заинтересовани – държава, граждани, бизнес,
доставчици на услуги;
Подготовка (техническа, законодателна, организационна, обучителна) за въвеждане на
електронно гласуване и упражняване на електронна демокрация от гражданите, с
постигане на ниво на защита и сигурност еквивалентно или по-високо от установените
„класически“ форми;
Съвместно с доставчиците на интернет достъп и услуги за държавни институции да бъде
определен и въведен комплекс от мерки за повишаване на сигурността и защитата при
операторите, определяне на минимални и препоръчителни изисквания за сигурност и
устойчивост, ангажименти за идентифициране и защита при кибер атаки, предпазване от
съвременните упорити заплахи (APT – като DDoS и др. 51), отговорности за изпълнение на
плановете за кибер отбрана, както и координирано и пълноценно включване в
националната мрежа НКОМКС.
4.2.3 Ангажиране на частния сектор в подобряване на МИС
47
DNSSEC – DNS Secure Extensions, препоръки на ICANN (2015)
Съгласувано със Закона за електронно управление (последно изменение и допълнение, 01.07.2016г)
49
Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014 – 2020 г.
50
Актуализирана национална програма Цифрова България (2016 – 2020)
51
Advanced Persistent Threats (APT), Distributed Denial of Service (DDoS)
48
ВЕРСИЯ: 16rh583pr
стр. 29 от 57