Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“ Кибер кризите по своя жизнен цикъл следват етапите на всяка криза: забелязване, осмисляне и оценка, взимане на решения, прекратяване, възстановяване, извличане на поуки. Има аналогия и в основните състояния - нормално, инцидент, криза. Поради виртуалния си характер и многообразието на събитията в кибер пространството те имат редица особености, като: съвършено нов тип, непознати и непрекъснато развиващи се по форма и характер кризи; мерките, плановете и процесите за взаимодействие и реакция се различават съществено от „стандартните“ кризи; индикациите за наближаваща криза трудно се наблюдават директно (комбинация от „неизвестни известни“ и „неизвестни неизвестни“), а преходът от ескалиращи инциденти към комплексна криза може да е в рамките на часове и минути; нямат „територия“ и ограничено пространство, трудни са за идентификация и определяне на източника и обхвата; могат да имат „кинетичен ефект“ и да са основен компонент от реализация на хибридна атака. Заплахите от кибер кризи най-често се проявява индиректно чрез сигнали за нарушения в различна степен на функции на съответните комуникационни и информационни системи и оттам – на съответните услуги, дейности, бизнес. Процедурите на най-високо ниво (деклариране на кибер криза, ескалиран е, поискване и оказване на помощ, международно взаимодействие), следват установените в Националната система за управление при кризи и съответните планове42, но с отчитане на специфики като бързодействие, интензивност и мащабност на въздействията, както и необходимостта от бързи и координирани действия по ограничаване на последствията. Процедурите за действие при кибер кризи следват насоките от Европейските стандартни оперативни процедури (SOP)43 за взаимодействие при кибер кризи и модела на взаимодействие и управление на кризи на НАТО. От тях произтичат част от основните стандартни изисквания към мрежата НКОМКС, което да осигури нейната оперативна съвместимост и отвореност и на международно ниво. Дейностите за осигуряване на готовност, превенция, откриване, отговор, смекчаването, възстановяването, международното сътрудничество се разработват в националния план за действие при кибер кризи44 и в съответни планове на ниво регион, сектор, организации. Това включва координация и взаимодействие със съответните ведомствени и регионални ситуационни центрове, както и определяне на ролите и ангажиране на компетентните органи по мрежова и информационна сигурност и съответните CERT/CSIRT. Те се съгласуваност и развиват в синхрон със съответните планове за защита на националната сигурност и кибер отбрана. Хибридният характер на заплахите изисква комплексен подход при реакцията и защитата, и задължително добавяне на адекватен кибер фокус във всички планове за управление при кризи, както и допълнителни способности в съответните организации. За своевременни превантивни действия при непосредствена заплаха и реакция при кибер кризи ще бъде установен механизъм на координирания отговор. Той се базира на разработени стандартни оперативни процедури и на способностите в CERT-овете и специализираните екипи за бързо реагиране - RRT (Rapid Reaction Team). За посрещане на национални кибер кризи и кризи от хибриден характер се разработва механизъм и способности за сформиране и координация на национални смесени екипи за бързо реагиране. 42 National Contingency plans SOP – European Standard Operational Procedure for cooperation during cyber crisis; част от European Cyber Crisis Cooperation Framework (ECCCF) 44 National Cyber Contingency plan 43 ВЕРСИЯ: 16rh583pr стр. 25 от 57