Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“ превантивни действия и организиране на координирани действия при кибер кризи или непосредствена заплаха от такава. Оперативно-техническите действия се поемат от съответните CERT/CSIRT и екипите за бързо реагиране (RRT). Моделът на НКОМКС е в съответствие с препоръките на ENISA, ITU и НАТО за разпределен механизъм на отговорности и взаимодействие на федеративен принцип, с фокус върху координирането на действията. Той следва да осигури „отвореност“ и лесно интегриране на нови участници, включително на регионално и международно ниво. За развитието на НКОМКС активно се ангажират бизнес, академични и неправителствени организации чрез установяване и развитие на ефективен модел на публично-частно партньорство (ПЧП). . Принципите за проектиране и развитие на НКОМКС и изискванията към организациите и центровете за мониторинг се определят от Съвета по кибер устойчивост (СКУ) в съответствие с развитието на модела и архитектурата на националната система за кибер сигурност и изискванията за оперативна съвместимост. Изискванията за обмен на информация, техническа и кибер защита на НКОМКС се осъществяват по разработени за целта правила, протоколи и нива на поверителност, които отчитат и изискванията за класифицирана информация със съдействието на държавните регулаторни органи36. Съответните изисквания и нива за достъп се регламентират и прилагат за организациите и лицата от страна на всички участници и при спазване на принципа „необходимо е да се знае“37. Този принцип се развива съобразно новите принципи за споделяне - „нужно е да се сподели“38 и „отговорност да се сподели“39 за постигане на отворен характер на мрежата НКОМКС и ефективно включване на всички участници (публични и частни организации) за постигане на кибер устойчивост на национално ниво. Мрежата се изгражда логически и технически на различни слоеве (пръстени) със съответни нива на защита и устойчивост. Части от информацията в съответен вид може да бъде споделяна по допълнителни разширени канали на базата на определени принципи и норми за споделяне на информация в публично-частни общества и организации (визирани в т. 4.4). НКОМКС не замества и не дублира мрежите и каналите за обмен не техническа информация между CERT/CSIRT на национално и международно ниво, а ги надгражда и може да реферира към информацията през тях, със съответните нива на защита, достъп и оперативна съвместимост. Развитието на способности, разпределението на информационните ресурси на НКОМКС като хардуер, софтуер, комуникации и личен състав се извършва съобразно законовоопределените функции по секторни политики на ДАНС, МВР, МО, МТИТС, ДАЕУ. Моделът предвижда НКОМКС да се проектира и реализира поетапно от ДАНС и МО, във взаимодействие с ДАЕУ, МТИТС и МВР. ДАЕУ осигурява технически устойчива преносна среда за функционирането на НКОМКС и администриране на некласифицираната мрежа, както и организацията по присъединяването на бизнес и академични организации и центрове към мрежата. Определянето на протоколите за споделяне на информация и нивата на поверителност в мрежата НКОМКС и изискванията към класифицираната мрежа се извършва от компетентния национален орган ДКСИ, като се използват модели и установени стандарти за взаимодействие и федериране на мрежи с различни нива на защита на НАТО, ЕС, САЩ и др. Взаимодействието между посочените органи се извършва на базата на стандартни оперативни процедури, които се утвърждават от СС на МС. 36 ДКСИ (Държавна Комисия за Класифицирана Информация), ДАНС (Държавна Агенция за Национална Сигурност), и други специализирани органи 37 Need-to-know – нужно е да се знае, обоснована необходимост за достъп до конкретна информация, независимо от общото разрешение за достъп 38 Need-to-share – източникът на информация определя нуждата и адресатите на споделяне на информация (например: за да получиш помощ, трябва да споделиш нужната информация) 39 Responsibility to share (provide) ВЕРСИЯ: 16rh583pr стр. 23 от 57