Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“
Изискванията за кибер сигурност и устойчивост са съществено важни при развитието
на електронното управление в Република България и постигането на оперативна
съвместимост в работата на администрацията в цифрова среда чрез налагането на общи
стандарти и надграждане на елементи от инфраструктурата, което е приоритетна задача вече
на няколко правителства. В основата са сигурната и надеждна защита на електронната
идентичност и системите за предоставяне на услуги.
В областта на политическия и обществения живот нараства значимостта и съответните
предизвикателства и рискове свързани с все по-широкото използване на социалните мрежи и
интернет за политически и обществени дебати, обмен на мнения и дори официални
становища по горещи въпроси, свързани с обществения и социален живот, действия и
решения на държавните институции – президент, правителство, парламент. Този практически
мигновен интерактивен канал за достъп до големи групи от хора е свързан с новите форми на
пряка „е-демокрация“, но добавя и съответните по значимост, мащаб и бързодействие кибер
заплахи. Новините вече се „раждат“ първо в интернет, а традиционните информационни
канали ги цитират и коментират, и също разчитат на електронната мрежа, на нейната
надеждност и достоверност. В световната практика са известни редица случаи на кражба и
злоупотреба с акаунти и е-идентичност в социалните мрежи10, свързани с отговорни
държавни институции и политически фигури и разпространение на мнения и новини с
потенциален или реален катастрофален ефект. България не е изключение от тези тенденции –
използване на емейли и мобилни съобщения с подвеждаща информация, подмяна или
фалшифициране на официални уебсайтове и домейни, злоупотреби със социални мрежи и
профили с цел манипулация, създаване на паника, бизнес измами и обществени въздействия
в значителни размери. Отворен стои въпросът за надеждността на информационни
източници в интернет, за достоверност на новините, съобщенията и авторите.
Новите технологии и тенденции за развитие дават нови възможности за развитие на
индустрия и услуги, но също водят и до нови, все още недостатъчно предвидими заплахи и
предизвикателства. С поглед към 2020г, основните области са свързани с развитието на Уеб
3.0 технологиите, 4G/5G комуникациите, със съответен акцент върху защитата и контрола на
личното пространство и данни, облачните услуги, все по-богатите мултимедийни форми за
комуникация в социалните мрежи, интернет на „нещата“11, роботизираните системи с
изкуствен интелект и ефекта от навлизането на електронните пари. С мобилната
високоскоростна свързаност гражданите и устройствата са практически непрекъснато в
мрежата – от автомобила и самолета до умния хладилник и прахосмукачка, умните дрехи,
както и кибер заместители на човешки органи. До 2020 година в света се очакват над 60
милиарда интернет-свързани устройства 12, като за голяма част от тях няма установени
изисквания за сигурността им.
Основен проблем свързан с наследството от многобройни внедрени и действащи дори
в критични сектори комуникационни и информационни системи е трудното „добавяне“ на
сигурност и устойчивост. Когато системите не са проектирани и реализирани съобразно
изискванията за сигурност, добавянето на кръпки за сигурност или защитни стени са само
частични и временни мерки. Още в изискванията за системите трябва да бъдат заложени
различни принципи за сигурност и устойчивост13 и при реализацията им да се спазват
съответни технически стандарти14. Взаимната свързаност изисква прилагането на тези
10
Facebook, twitter – например, Генералния секретар на НАТО Столтенберг публикува позицията си за
ситуацията в Сирия първо във Facebook, цитирана от всички медии
11
IoT - Internet of Things - умни устройства, свързани в интернет
12
Доклад на IDC, 2015г
13
Security by Design, Privacy by Default
14
Принципи и препоръки “Secure Coding” (CERT/SEI, Carnegie Mellon University)
ВЕРСИЯ: 16rh583pr
стр. 9 от 57