Информационните и комуникационните технологии са в основата на системи, които поддържат ежедневната дейност на държавните институции, бизнеса и гражданите, правят възможно функционирането на икономиката в ключови сектори като здравеопазване, енергетика, финанси и транспорт, екология и цифрова инфраструктура и не на последно място отбрана, сигурност, управление при кризи. Държавата, бизнесът и гражданите, разчитат на лесен достъп и надеждно функциониране на комуникационните и информационните системи и технологии и интернет средата. През следващото десетилетие се очаква на територията на ЕС да има изключително голям брой свързани цифрови устройства, тъй като цифровизацията и свързаността се превръщат в основни характеристики на все по-голям брой продукти и услуги, както и с новите технологии като „интернет на нещата“, големите информационни масиви и др. В края на 2020 г. в България близо 79 % от домакинствата и над 95 % от нефинансовите предприятия10 използват интернет, като съществено нараства броя на предприятията осъществяващи автоматизиран обмен на данни с външни ИКТ системи. Почти цялата комуникация на публичната администрация с бизнеса е само електронна. Нарастват и услугите към гражданите, които се извършват по интернет. Интернет свързаността и скоростта на информационните канали непрекъснато расте – през 2020 г. България е на 39-то място в света от 221 държави по скорост на интернет, показва класацията Worldwide Broadband Speed League на Cable.co.uk , а със средна скорост от 82.42 Mbps за ноември 2020 г. се подрежда на дванадесето място сред страните с най-висока скорост на мобилните данни (виж: www.speedtest.net/global-index). Интензифицирането на усилията по подобряване и ускоряване разгръщането на широколентовия достъп до интернет и широкомащабното разгръщане на цифровата инфраструктура11, ще предоставят нови възможности за отдалечени и облачни услуги, но и нови възможности за мащабно и злонамерено използване. Цифровите инфраструктури са критичен фактор за управлението и предвидимото функциониране на ресурсите и системите с национално значение, на модерната и иновативна икономика, на прозрачното управление, на свободното и демократично гражданско общество. Киберпространството предоставя големи възможности за развитие, но води и до нарастваща и необратима цифрова зависимост на основните функции и дейности в обществото. Злонамерени или неумишлени действия могат да доведат до нарушаване работата на системите за управление и устройствата, свързани с критичната инфраструктура и възпрепятстване на нормалното им функциониране. Заплахите и рисковете в киберпространството са трудни за дефиниране поради сложността на определяне на източника на въздействие, целите и мотивите, бързото ескалиране на заплахата, трудно предвидимите перспективи за развитие, сложността и интензивността на съвременните комуникационни и информационни процеси, динамиката на логическите и физическите вр��зки и неопределеността на процесите. Идентифицирането, защитата и минимизирането на тези заплахи и рискове не са традиционни и изискват нова култура на взаимодействие между участниците в киберпространството. В края на второто десетилетие мащабните кибератаки се нареждат на трето място по отношение вероятността от осъществяване, след климатичните промени и природните бедствия, а киберзависимостта е вторият фактор, който ще определя глобалната картина на рисковете за държави, икономика и общество през следващите десет години12. През 2020 г. пандемията COVID – 19 ускори внедряването на ИКТ за управление и координиране на здравните власти, преминаването към дистанционен режим на работа, широкото използване на телеконференциите като ефективен работен формат, дистанционното обучение в 10 НСИ – изследване: https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/ICT_hh2020_PSRP7D5.pdf https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/ICT_ent2020_PSRP7D5.pdf 11 План за възстановяване и устойчивост на Република България: стълб 3 - цифрова свързаност 12 http:/reports.weforum.org/global-risk-2018/global-risks-2018-fractures-fears-and-failures/ 7