физическата сигурност, така сигурността на киберпространството. В стратегическия приоритет „Справяне с променящите се заплахи“ се посочва, че правоприлагащите органи трябва да работят в сферата на цифровите разследвания с ясни правила за разследване и наказателно преследване на киберпрестъпления и при предоставяне на необходимата защита на жертвите. Най-широка осведоменост обществото следва да се превърне в ключов приоритет, за да могат гражданите да са в течение за рисковете и превантивните мерки, които сами биха могли да предприемат. Това е част от един проактивен подход, допълващ действията пълното прилагане на действащата законова рамка. Следващият стратегически приоритет е изграждане на силна европейска екосистeма на сигурност и в частност сътрудничество и обмен на информация. За успешно реализиране на хоризонталната политика за цифровизация и киберсигурност са необходими нови и значими по обем инвестиции. Поради това Плана за възстановяване и устойчивост8 полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката. Правителството предвижда в средносрочна перспектива осигуряване на финансови средства за преодоляване забавянето на цифровизацията в България. Подобрената среда за пренос на данни, както и цифровата свързаност и високата защита на публичните институции, администрациите и потребителите, ще позволят адекватно осъществяване на предвидените по Кохезионната политика мерки за осигуряване на високо ниво на киберсигурност. В тази връзка при актуализиране на Националната стратегията за киберсигурност са взети под внимание възможностите за оптимално използване на достъпа до финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, както и средствата от европейските фондове и оперативни програми през следващия програмен период 2021-2027 г. Това ще позволи иницииране и осъществяване на пакети от проекти. Актуализацията на Националната стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“ е съобразена с Националната програма за развитие – визия, цели и приоритети България 20309. Програмата в Ос на развитие 4 – „Отзивчива и справедлива България“, приоритет 10 „Институционална рамка“, предвижда „До 2030 г. да се изгради напълно завършена интегрирана национална екосистема за киберсигурност със способности за адаптиране към динамиката на глобалните киберзаплахи и за реакция при мащабни атаки срещу български информационни ресурси. Тя ще бъде напълно интегрирана в системата за киберсигурност на Европейския съюз и призната за надежден партньор на водещите европейски структури.“ В тази връзка следва да се актуализират времевите хоризонти, като се предвиди етапно изпълнение на Стратегията. За изпълнение на целите и набелязаните мерки на Актуализираната стратегия ще се разработи Пътна карта към нея, която ще се приеме от Министерски съвет, в изпълнение на Закона за киберсигурност. Мониторинг и оценка на изпълнението и периодична актуализация на Стратегията и Пътната карта се осъществява от Съвета по киберсигурност. 1. България в съвременното киберпространство 1.1 Цифрова зависимост, заплахи и киберсигурност Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) са основен елемент на цифровата промяна в Европа – от „умните“ крайни устройства до високоскоростния интернет, мобилните приложения и научните изследвания в областта на бъдещите и нововъзникващи технологии. ИКТ, заедно с ефективно организирани научни изследвания и образование, са и основополагащ фактор за изграждането на конкурентноспособна икономика, основана на знанието. 8 Приет с Решение на Министерски съвет ……............. 9 Приложение 1 към Решение № 33 на Министерския съвет от 20 януари 2020 г. 6