Ако не си част от решението,
значи си част от проблема
Интернет1
В Република България се провежда единна национална политика за киберсигурност, която
разглежда системата за киберсигурност, като част от системата за защита на националната
сигурност. Киберсигурността се определя като състояние на обществото и държавата, при което
чрез прилагане на комплекс от мерки и действия киберпространството е защитено от заплахи,
свързани с неговите независими мрежи и информационна инфраструктура или които могат да
нарушат работата им. Страната ни участва активно във формирането и осъществяването на
политиките за киберсигурност в рамките на ЕС и НАТО и се стреми към постигане на
киберустойчивост на цялото общество и държава.
Приета бе и се изпълнява Национална стратегия за киберсигурност “Киберустойчива
България 2020”2, основополагащ документ за единно формиране, планиране, осъществяване,
координиране и контрол на политиката в областта на киберсигурността, провеждана от
държавните институции в сътрудничество с бизнеса, гражданите и техните организации.
Националната стратегия е синхронизирана със Стратегията на ЕС за киберсигурност от 2013 г., и е
съобразена с изискванията на Директивата на ЕС3 за мрежова и информационна сигурност.
Постигната е висока степен на съгласуваност и приемственост между двата документа, отнасящи
се до националното и европейското равнище на сигурност. В изпълнение на Директивата,
Националната стратегия бе изпратена на Европейската комисия и на страните-членки, като
Комисията е дала положителна оценка за съответствие. Документът е предоставен и на всички
партньорски държави от НАТО.
Националната стратегия за киберсигурност изразява колективния ангажимент и
отговорност на всички заинтересовани страни и волята на Правителството на Република България
да гарантира отворено, безопасно и сигурно киберпространство.
В Програмата за управление на правителството за периода 2017 – 2021 г. са включени
мерки за изпълнение на ключови приоритетите в областта на обществения ред, сигурността и
отбраната. Разписани са дейности за реализиране на Националната стратегия за киберсигурност;
дейности за минимизиране на рисковете и неутрализиране на опасностите за националната
сигурност; за развитие на способностите в сферата на отбраната за противодействие на кибератаки
и хибридно въздействие.
През периода 2017-2019 г. са разработени и приети основните нормативни актове 4, с които
е създадена правната и регулаторната рамка за киберсигурност. Със закон са определени
организацията и управлението на системата за киберсигурност, установен е механизмът за
координирани действия на политическо и стратегическо ниво, посочени са компетентните органи
1 “If you are not part of the solution, you must be part of the problem” - приписва се в различни варианти на различни
автори, основно на Eldridge Clever (1969); вкл. и като Африканска поговорка
2 Приета с Решение на Министерски съвет №583/18.07.2016 г.
3 Директива (eс) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 относно мерки за високо общо ниво на
сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза
4 Закон за киберсигурност, Обн. ДВ. бр.94 от 13 Ноември 2018г.; Наредба за минималните изисквания за мрежова и
информационна сигурност, Обн. ДВ. бр.59 от 26 Юли 2019г.
4