Управлението при киберкризи се осъществява въз основа на Национален план за
действие47, който се предлага от Съвета по киберсигурност и се приема от Министерския съвет.
В плана се разработват дейностите за осигуряване на готовност, превенция, откриване, отговор,
смекчаване, възстановяване, международно сътрудничество. Планират се дейностите за
координация и взаимодействие със съответните ведомствени и областни ситуационни
центрове, както и за ангажиране на националните компетентни органи по МИС и съответните
секторни ЕРИКС. Националният, ведомствените и областните планове за действие при
киберкризи следва да се разработват в синхрон със съответните планове за защита на
националната сигурност и
киберотбрана. Хибридният характер на заплахите от
киберкризи изисква комплексен подход при реакция и защита и задължително добавяне на
адекватен киберфокус във всички планове за управление при кризи, както и допълнителни
способности в съответните организации.
За своевременни превантивни действия при непосредствена заплаха, както и реакция при
киберкризи ще бъде установен механизъм на координиран отговор. Той се базира на
разработени стандартни оперативни процедури и на способностите на ЕРИКС и техните
специализирани групи за бързо реагиране(RRT). За посрещане на национални киберкризи и кризи
от хибриден характер се разработва механизъм и способности за сформиране и координация на
национални смесени групи за бързо реагиране.
Когато киберкризата по своя характер изисква преминаване към киберотбрана се
задействат системата за управление на отбраната и плановете за отбрана.
3.1.5. Повишаване на ролята и отговорностите на държавните структури и на
заинтересованите страни
Изграждането на ефективна Национална система за киберсигурност изисква преглед и
предефиниране на ролите и отговорностите на държавните органи, академичния сектор, бизнеса и
неправителствените организации, което включва:
Подобряване на взаимодействието и координацията на най-високо държавно ниво в
определянето на националните политики и приоритети за сигурност на
киберпространството – народно събрание, правителство, президент, съдебна власт;
Регламентиране на отговорностите съобразно ролите на собственик, управляващ, стопанин
и оператор за съответните сегменти на киберпространството на министерствата и
ведомствата, пряко ангажирани в системата за националната сигурност или отговорни за
критични инфраструктури, операторите на критични инфраструктури и произтичащите
задължения по осигуряване на МИС, надеждност и защита на КИС, създаване на вътрешна
организация и технически капацитет за мониторинг на състоянието им, регистриране на
инциденти, реакция и възстановяване;
Преглед и разпределение на отговорностите и функциите за всички сегменти на
киберпространството на национално ниво и във връзка с международните ангажименти и
сътрудничество, развитие на регулаторните и насърчителните механизми;
Подготовка и включване в Националната система за киберсигурност и управление на
споделения киберриск за всички организации и заинтересовани лица (държавни, бизнес,
академични/научно-изследователски, неправителствени организации) – създаване на
капацитет и покриване на изискванията за националната мрежа НКОМКС, развитие на
способности за координирана реакция и взаимодействие на национално, секторно и
регионално ниво.
47National Cyber Contingency plan
24