Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“   изготвяне и споделяне на обобщена информация за националната кибер картина, и способности за участие в общата координирана реакция; Поетапно въвеждане на максимални срокове за докладване и максимално време за реакция при кибер инциденти на различните нива (в съответните CERT/CSIRT, и обобщено към националната кибер картина) в зависимост от техния характер, интензивност, реално и прогнозирано въздействие53, и осигурени съответните способности и средства приоритетно в публичния сектор, и чрез механизма на регулация и саморегулация в частния сектор. Развитие на способностите и за осигуряване на максимални срокове за възстановяване на нормалното функциониране на системите. Всички срокове, максимални времена и механизми за тяхното въвеждане следва да се определят в публично-частен диалог и да посрещат своевременно предписанията, но да не се ограничават само до изпълнението на Директивите на ЕС или други регламентиращи документи, а да следват и дори изпреварват бизнес тенденциите, потребностите и съответните рискове; Повишаване капацитета, способностите и отговорностите на мрежата от CERT-ове (държавни, секторни, публично-частни, академични и др.) за покриване на всички сегменти на кибер пространството и осигуряване на помощ и реакция при инциденти за всички участници (граждани и фирми, малък и среден бизнес, администрация), създаване на национална асоциация на CERT/CSIRT, която да организира и стимулира развитието им, разширяването и международното сътрудничество, ефективното оперативно взаимодействие през мрежата НКОМКС и по модела на ПЧП. 4.3 Защита и устойчивост на дигитално зависимите критични инфраструктури Цели: Главна цел: Подобряване на защитата и устойчивостта на комуникационните и информационни системи и системите за управление на критичните инфраструктури за да се гарантира, че основните функции ще бъдат надеждно и безпроблемно осъществявани. Особено важен проблем възниква от все по-голямата обвързаност на информационните и комуникационните системи със секторите и системите от критичната инфраструктура, като енергетика, транспорт, финанси, здравеопазване, телекомуникации, снабдяване с храни и вода, отбрана и редица други 54. Повечето от тези зависещи и основаващи се на специализирани ИКТ системи, услуги, мрежи и инфраструктури формират жизнено важна част от икономиката и обществото като или предоставят съществени продукти и услуги, или представляват основната платформа за други критични инфраструктури (КИ) и в крайна сметка ни позволяват упражняване на правата и свободите ни като граждани. Тези ИТ системи (или още КИС – комуникационни и информационни системи) се определят още като критични комуникационно-информационни инфраструктури (КKИИ), тъй като тяхното разстройване или разрушаване може да доведе до срив в държавата и обществото и нарушаване на тяхното нормално функциониране. При неблагоприятни въздействия (кибер атаки, човешки грешки, технически дефекти и други) срещу тези системи непредвидените негативни последствия и възможните каскадни ефекти за другите сектори и обществото като цяло могат да бъдат многократно по-големи в количествено и качествено изражение от ползите, за чието създаване те са проектирани и създадени. Мерки: 53 С цел достигане до 24ч за инциденти от общ характер, и на 2-4 часа за признаци за кибер атаки или непосредствена заплаха от такива, и развитие за мониторинг в реално време 54 Списък със секторите на критичната инфраструктура в България съгласно ПМС № 256 от 17.10.2012 г. ВЕРСИЯ: 16rh583pr стр. 31 от 57