Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“
Кибер кризите по своя жизнен цикъл следват етапите на всяка криза: забелязване,
осмисляне и оценка, взимане на решения, прекратяване, възстановяване, извличане на
поуки. Има аналогия и в основните състояния - нормално, инцидент, криза. Поради
виртуалния си характер и многообразието на събитията в кибер пространството те имат
редица особености, като: съвършено нов тип, непознати и непрекъснато развиващи се по
форма и характер кризи; мерките, плановете и процесите за взаимодействие и реакция се
различават съществено от „стандартните“ кризи; индикациите за наближаваща криза трудно
се наблюдават директно (комбинация от „неизвестни известни“ и „неизвестни неизвестни“), а
преходът от ескалиращи инциденти към комплексна криза може да е в рамките на часове и
минути; нямат „територия“ и ограничено пространство, трудни са за идентификация и
определяне на източника и обхвата; могат да имат „кинетичен ефект“ и да са основен
компонент от реализация на хибридна атака.
Заплахите от кибер кризи най-често се проявява индиректно чрез сигнали за
нарушения в различна степен на функции на съответните комуникационни и информационни
системи и оттам – на съответните услуги, дейности, бизнес. Процедурите на най-високо ниво
(деклариране на кибер криза, ескалиран е, поискване и оказване на помощ, международно
взаимодействие), следват установените в Националната система за управление при кризи и
съответните планове42, но с отчитане на специфики като бързодействие, интензивност и
мащабност на въздействията, както и необходимостта от бързи и координирани действия по
ограничаване на последствията. Процедурите за действие при кибер кризи следват насоките
от Европейските стандартни оперативни процедури (SOP)43 за взаимодействие при кибер
кризи и модела на взаимодействие и управление на кризи на НАТО. От тях произтичат част
от основните стандартни изисквания към мрежата НКОМКС, което да осигури нейната
оперативна съвместимост и отвореност и на международно ниво.
Дейностите за осигуряване на готовност, превенция, откриване, отговор,
смекчаването, възстановяването, международното сътрудничество се разработват в
националния план за действие при кибер кризи44 и в съответни планове на ниво регион,
сектор, организации. Това включва координация и взаимодействие със съответните
ведомствени и регионални ситуационни центрове, както и определяне на ролите и
ангажиране на компетентните органи по мрежова и информационна сигурност и
съответните CERT/CSIRT. Те се съгласуваност и развиват в синхрон със съответните планове за
защита на националната сигурност и кибер отбрана. Хибридният характер на заплахите
изисква комплексен подход при реакцията и защитата, и задължително добавяне на
адекватен кибер фокус във всички планове за управление при кризи, както и допълнителни
способности в съответните организации.
За своевременни превантивни действия при непосредствена заплаха и реакция при
кибер кризи ще бъде установен механизъм на координирания отговор. Той се базира на
разработени стандартни оперативни процедури и на способностите в CERT-овете и
специализираните екипи за бързо реагиране - RRT (Rapid Reaction Team). За посрещане на
национални кибер кризи и кризи от хибриден характер се разработва механизъм и
способности за сформиране и координация на национални смесени екипи за бързо
реагиране.
42
National Contingency plans
SOP – European Standard Operational Procedure for cooperation during cyber crisis; част от European
Cyber Crisis Cooperation Framework (ECCCF)
44
National Cyber Contingency plan
43
ВЕРСИЯ: 16rh583pr
стр. 25 от 57