1.
ВЪВЕДЕНИЕ
Киберсигурността е от критично значение както за нашето благополучие, така и за
сигурността ни. Нашето ежедневие и икономиките ни стават все по-зависими от
цифровите технологии, а с това ние ставаме все по-уязвими. Инцидентите, свързани с
киберсигурността, стават все по-разнообразни по отношение на това кой ги извършва и
какво се стреми да постигне. Злонамерените дейности в киберпространството
застрашават не само нашите икономики и усилията за цифров единен пазар, но и
самото функциониране на нашите демокрации, свободи и ценности. Бъдещата ни
сигурност зависи от реформирането на способността ни да защитим ЕС от
киберзаплахи: както гражданската инфраструктура, така и военният капацитет разчитат
на надеждни цифрови системи. Това бе признато от Европейския съвет през юни
2017 г.1 и в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на
Европейския съюз2.
Рисковете нарастват експоненциално. Проучванията показват, че между 2013 г. и
2017 г. икономическото въздействие на киберпрестъпността е нараснало петкратно, а
до 2019 г. може да се увеличи още четири пъти3. Особено голям ръст се наблюдава при
софтуера за изнудване4, като последните атаки5 отразяват рязкото нарастване на
престъпната дейност в киберпространството. Обаче софтуерът за изнудване далеч не е
единствената заплаха.
Киберзаплахите произхождат както от недържавни, така и от държавни участници:
често са криминални и имат за цел печалба, но могат да бъдат и политически и
стратегически. Опасността от престъпления се засилва поради размиването на
границата между киберпрестъпността и обичайната престъпност, тъй като
престъпниците използват интернет едновременно за увеличаване на мащаба на
действията си и като източник за изнамиране на нови методи и средства за извършване
на престъпление6. Въпреки това в повечето случаи шансовете за издирване на
престъпника са минимални, а за съдебното му преследване — още по-малки.
Същевременно държавните участници все по-често постигат своите геополитически
цели не само с традиционни средства като военна сила, а също и чрез по-дискретни
киберинструменти, включително намеса във вътрешните демократични процеси. Сега
широко се признава, че киберпространството се използва като бойно поле —
самостоятелно или като част от хибриден подход. Все по-често се срещат кампании за
дезинформация, фалшиви новини и кибероперации, насочени към критичната
инфраструктура, и те изискват съответен отговор. По тази причина в своя документ за
1
2
3
4
5
6
http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2017/06/23-euco-conclusions/.
http://europa.eu/globalstrategy/.
Виж например изследването на компанията McAfee и Центъра за стратегически и международни
изследвания (Center for Strategic and International Studies) „Нетни загуби: Оценка на общата стойност
на загубите, причинени от киберпрестъпността“, 2014 г.
Софтуерът за изнудване е вид зловреден софтуер, който спира или ограничава достъпа на
потребителите до тяхната система, като заключва екрана на системата или криптира файловете на
потребителите докато не бъде платен откуп.
През май 2017 г. атаката със софтуера за изнудване WannaCry порази над 400 000 компютъра в повече
от 150 държави. Месец по-късно атаката „Petya“ засегна Украйна и няколко предприятия в целия свят.
Европол, ,,Serious and Organised Crime Threat Assessment 2017“ (,,Оценка на заплахите от тежката и
организираната престъпност за 2017 г.“).
2