Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“
4.1.3 Национален координатор по кибер сигурност
Националният координатор по кибер сигурността (НККС) се определя от Министър
председателя и осигурява връзката между стратегическото ръководство и системата за
координация на оперативно ниво, като:
Изпълнява функциите на секретар на Съвета по кибер устойчивост (СКУ) и ръководи
изработването и развитието на Национална стратегия за кибер сигурност, плана за
реализирането ѝ, организира тяхното прилагане и мониторинга за изпълнението им;
Направлява изграждането и развитието на мрежата на НКОМКС чрез ефективно публичночастно партньорство и осигуряване на нейната надеждност, сигурност и устойчивост;
Организира създаването и развитието на Националния кибер ситуационен център (НКСЦ)
и осигурява непрекъснато наблюдение и оценка на националната кибер картина,
координация на действията и комплексна реакция при заплаха от кибер криза и заплахи
от хибриден характер;
При необходимост, в състояние на повишена заплаха (кибер или от хибриден характер)
подпомага сформирането на смесени екипи за анализ, реакция и възстановяване;
Координира организирането на общи и частични учения в областта на кибер сигурността
или от хибриден характер;
Изпълнява възложените му от Председателя на Съвета по сигурността дейности и задачи и
подпомага работата на Секретаря на Съвета по сигурността.
Националният координатор по кибер сигурността изпълнява функциите си с помощта на
екипа на НКСЦ в Националния ситуационен център (Секретариата на Съвета по сигурността) и
други специализирани звена.
4.1.4 Национална система за управление при кибер кризи
Националната система за управление при кибер кризи е част от Националната система за
управление при кризи40 и включва ангажиране на мрежата НКОМКС с участващите в нея
организации, центрове и екипи за реакция, Националния координатор по кибер сигурността
(НККС) и експертния капацитет на СКУ. Тя осигурява работата на Националния ситуационен
център и справянето с кризи и бедствия на национално ниво в два аспекта:
1) За предотвратяване и справяне с кибер кризи – непрекъснат мониторинг на
националната кибер картина за ранно идентифициране и оценка на степента на
заплахи, препоръчване на превантивни действия, ескалиране на предупрежденията и
координация за овладяване на кибер кризи;
2) При общи кризи или мащабни заплахи от хибриден характер (включително бедствия
и аварии) - завишен мониторинг на кибер картината във връзка с безпроблемното
функциониране на системите, необходими за справянето с тях, и предотвратяване на
разширяването им в кибер пространството (във взаимодействие с Единната
спасителна система41 и други специализирани системи за управление при кризи със
съответното ниво на защита и устойчивост).
40
Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (ЗУФСЗНС),
2015г.
41
Закон за защита при бедствия (2011г), в процес на промяна
ВЕРСИЯ: 16rh583pr
стр. 24 от 57